11 feb 2008, 9:35

Чаках те тъй дълго под дъжда 

  Poesía » De amor
1018 0 20

Да бъда търпелива не умея,

но чаках те тъй дълго под дъжда.

Намокрих се, премръзнах,

но не тръгнах…

обещах да те прегърна във студа...

 

Решението… то твое бе!

Да чакам тебе както

мракът - светлина…

Пустинята - дъжда…

Денят - нощта!

 

И вместо тебе, вятъра прегръщах...

Целуваше дъждът лицето,

със капките си галеше сърцето…

Сълзите сливаха се със пороя,

от днес не бях аз вече твоя…

 


                                                                Еми

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??