5 jul 2009, 17:41

Чакам 

  Poesía » Otra
686 0 0
И чакам нещо да се промени,
ледът в сърцата им да се разтопи,
защото надеждата в мен не стихва,
дори и когато не ми се усмихва.
Наивен ли си, ако я има
надеждата, която никога не умира,
да се надяваш, макар да осъзнаваш,
че и своите грешки пред другите не признаваш?
В нас толкова грешки и лъжи прозират,
ала хората без срам един друг се презират,
но винаги оправдание за тях намират,
криейки се зад причини, които самите те не разбират. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??