21 may 2007, 13:45

Чакам истинското слънце 

  Poesía
754 0 8
Чакам истинското слънце
Искаше снегът да се стопи
и аз да го превърна в слънце.
Не очаквай. Много ме боли.
Снежинките обърнах в сълзи.
Разпилях солта изстрадана от тях
по облаците, мъката зарових под земята.
Обичах истински. Не ме е страх.
Но съдбата друго си пресмята
и картите разбърква безпогрешно.
Стопира устрема ми дързък.
Макар понякога да ми е смешно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теди Савчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??