Часовникът бавно тиктака, а може би спря,
аз чакам самотна в мрака твойта кола.
Телефонът мълчи, аз вече не чувам,
унасям се бавно и те сънувам.
Капки дъжд нарушават ми тишината,
чакам и болката е някак позната.
Броени минути са между нас,
времето спряло, плача без глас.
А как само те искам до мен,
обичам те, сладък, горчив и солен.
Но те няма, телефонът все мълчи
и кротко затворени са мойте очи.