Като буре с барут заредено,
чакам малка искрица да падне...
Да запукат експлозии в мене.
Да опарят сърцето ти хладно.
Чакам ледника в твойте очи,
като кубче масло връз тигана,
в огън дето стомана топи
да се стича до форма желана.
Чакам поглед един, еднозначен,
да ми връчи за пропуск покана.
Чакам някакъв смисъл прозрачен –
да се вкопча в мига. Да остана. ...