slanceto (Мария)
30 113
2 sept 2006, 23:32

Чакам теб 

  Poesía
1189 0 5

Защо когато чакам теб

десетки други се явяват

и нови спомени в проект

един след друг ми обещават?

Мъже еднакви като струни,

неустоими - често и съвсем,

аз зная всички техни думи,

с които ще се съберем.

Целувки, после състезание,

гореща нощ и летен ден,

кой ще покаже обаяние

и кой ще бъде победен?

На сутринта отново стари

ненужно ще се разделим

и бързо, сякаш си опарен

ще си отидеш, бивш любим.

И няма вече да потърсиш

отново нежността у мен,

аз зная, знаех, че ме лъжеш

и знам, че си така роден.

Но истинския чакам още,

години чакам в самота

да ме прегърне някой нощем

и да не тръгне сутринта.

Да ме попита – как живея,

да ми измисля имена,

притихнал в моята постеля

да ме превърне във жена.

Любов, готова да изпита

докрая всички сетива

не се страхува да се скита

и да се върне у дома.

© Мария Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми,наистина е много силно и истинско...
  • Много силно!!! Просто... ме разтърси.
  • Много е хубаво, Мария!!! Поздрави!!!
  • Да,търсещи и очакващи...колко много жени има по света!
    МНОГО хубав стих!
    Браво!
  • Безапелационно /6/
    Силен е целия стих, но най-много ми хареса частта:

    "Но истинския чакам още,
    години чакам в самота
    да ме прегърне някой нощем
    и да не тръгне сутринта.
    Да ме попита – как живея,
    да ми измисля имена,
    притихнал в моята постеля
    да ме превърне във жена."
    Поздрави!

Propuestas
: ??:??