Дъждът вали и всичко си е същото,
душата ми притихнала мълчи,
умът брои ми капките във нищото,
сърцето приказка шепти.
Прекрасното ни слънце си почива,
набира сили да изгрее с пролетта,
защото зимата не иска да го милва
изплашена от неговата топлина.
На пролет то ще засияе,
ще се разлистят и дървета и цветя,
а Любовта от въздуха ще се омае
и ще разпръсне дивна свобода. ...