13 nov 2014, 18:00

Чакане 

  Poesía
687 0 1

Минават часовете, денят се изнизва.

И така ден след ден, чакам.

Аз съм тук, тази в която се влюби.

Същата, която те разбираше и разсмиваше.

Вървят си дните, а ти подминаваш,

тази която те чака, обича...

Която те прегръща силно,

до болка дори, сладка болка..

Която те караше да вярваш,

че мечтите се сбъдват.

Седя си и те чакам, същата

прегръщаща, мечтаеща, вярваща,

забавна, разбираща, обичаща...

© Вели Станева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво и затрогващо стихотворение си написала, Вели!
    Хареса ми е ме развълнува. Давам най-висока оценка за текста ти.

    П.С. Донякъде тематично стихотворението ти сякаш
    е свързано с едно известно стихотворение на Аполинер:

    http://chitanka.info/text/15266-mostyt-mirabo
Propuestas
: ??:??