ЧАКАШ ЛИ МЕ
Чакаш ли ме… чакаш ли ме, майко,
все така във своя ъгъл свита?
Всяка сутрин знам замесваш, майко,
за синът си, баницата вита.
Всяка вечер на комшийте я раздаваш,
кръстиш се и тихичко си лягаш…
И сълзи потичат стара майко,
по челото снимката ми галиш.
,,Лека нощ, детенце,, казваш тихо,
а аз съм вече толкова пораснал…
Аз съм вече толкова далече…
Животът ми – половината угасна.
А ти ме чакаш - зная, мила майко…
По спомен ми плетеш терлици,
и аз по спомен стара майко,
забърквам твоите мекици.
Не искам прошка…знам, че си простила,
още в деня, във който те оставих,
но как да си простя на мене, майко,
затова, че майка изоставих?!
Чакаш ли ме?...Чакаш ли ме, майко?!...
© Емил Стоянов Todos los derechos reservados