Чакаща своето море

14 oct 2008, 21:09

Poesía

418 0 0

Дъждът отмива тъгата,

отмива и самотата.

Вятърът поглъща студа,

донася само болка.

Есента покрива любовта

с нежни, болезнени крила.

Стоя там на своя бряг,

чакаща своето море

да ми донесе капчица

от теб.

Дъждът вече спира.

Вятърът замлъква.

Есента покрила е

вече любовта ми.

Аз още чакам

своето море

на самотния си бряг.

Да ми донесе капчица

от теб.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.