yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
31 ene 2014, 11:11  

Чаша вино за Нея 

  Poesía » De amor
979 0 15

 

Без да бъда пророк, и дори без да знам да врачувам,

аз бабувах веднъж на петльово парлив листопад.

И заченат среднощ в премалелия писък на бухал,

октомврийският смог се разпръсна по целия свят.

 

Есента ме покри под крилата си мокри и грешни,

чувах само как тропат ранените капки отвън.

Ала някой наля тръпно вино в бокалите тежки

и наздравица вдигна за Нея почти в полусън.

 

И за Нея отпихме по глътка – и тъмна, и пивка.

Тя в кръвта ни потече и в мислите бавно преля,

а подир се въздигна от шепот до песен звънлива

и развърза езици, сковани от страх и тъма.

 

Ако има любов – на света да разкажеш за нея.

Ако има тъга – да заровиш под камък и дъб.

Ти от мен, тишина, изчезни – остави ме да пея –

и не ръфай душата с препълнен от горести зъб.

 

Този свят е за двама и няма защо да се чудя

за какво съм роден и защо в светлина съм дошъл.

Всеки утринен мрак изтънява, когато се будиш,

премалял от любов, догорял и стопен като сък.

 

Аз за Нея долях до ръба и последната чаша,

и пиян от любов, и замаян от билки и стих,

тук оставих сърцето си ­– нека разказва нататък

колко чини светът без бокала и погледа тих.

 

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??