25 dic 2007, 13:00

Чашата 

  Poesía
536 0 3
Една чаша наполовина налята
и поглед във нея наполовина сразен,
са тия неща на земята,
дето остави на мен.

Една чаша пълна с надежда,
пропита с убити мечти,
покрита със сиви одежди -
да, това даде ми ти.

Една чаша, която ме блазни,
а е чаша без дъно дори.
Една чаша не ще се изпразни,
докато пълня я с мойте сълзи...

...Една чаша от фини стъкла,
на маса пред мене стои.
Само тя ми остана сега -
моля те, недей я троши...

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??