Чашата

14 jun 2012, 0:33

Poesía » Otra

529 1 3

Животът е изпита чаша.

С какво напълнена била е?

С любов ли? С горестите наши?

Едва ли някой ще узнае

дали била е пълна с вино,

или със сълзи от раздели,

със детство – чисто и невинно,

и със мечти недоузрели.

Кога и кой е пил от нея,

какво е мислил и жадувал,

дали по роден дом е креел,

или без памет е пирувал.

Но все едно... докрая празна,

трагична, героична, страстна

е чашата Живот. Заразна

във свойта самота опасна,

търкулната, ненужна вече,

сънува слънце, топли устни

и тъжен звън, и път далечен,

по който тя ще ни напусне...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ljubomira (Любомира)

2015-06-03T10:34:44+03:00

Прекрасно!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-06-14T19:04:52+03:00

Добре, че за малко напусна хумористично-авантюристичните си опити, че да намина, земляче! Тук ти е силата! Поздравления!
sauronboab (Борислав Ангелов)

2012-06-14T00:45:55+03:00

Чаша с горчилка и мед едновременно от която всеки иска да пие , но никой не иска да изпие.