u3kyCu7eLHa (Теодора)
11 10
29 dic 2007, 13:11

Чашата изпих до края! 

  Poesía » De amor
1511 0 6
Не ме лъжи - не ставай жалък!
Не обиждай моята прямота!
Много топла обич съм ти дала, 
но в запас аз имам гордостта.
Знаеш, мога да прощавам,
но внимавай много с обичта -
тя гори в мен като жарава,
но чуплива като стъкло е тя.
Лекомислено не ме докосвай,
с подли пръсти ти не ме гали!
Да излъжеш, може би е просто,
но стъклото чупи се, нали?
Е, успях аз всичко да узная:
мъката, възторга, радостта...
И изпих си чашата докрая -
на мъката и на скръбта!...

© Теодора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Благодаря ви!
  • Хубаво!
    Бъди все така горда!!
    Поздрави!
  • Стиха е супер, по него повече от това нямам какво да кажа
    Относно сцената или лирическият герой, съжалявам че ще те разочаровам, има още много да пиеш от тази чаша, важното е винаги да останеш себе си
  • Прекрасен стих, лиричен, приятен за четене с чудесна идея и прекрасен изказ. Браво!
  • Но на дъното на тази чаша е надеждата!
    Вярвай!
    Поздрав Теди!
Propuestas
: ??:??