ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
5 oct 2008, 9:53

Чашата с времето 

  Poesía
559 0 5



Разля се чашата с времето,
на дъното утайката остана.
Там не открих мечтана обич,
а само от Смъртта покана.
Да чакам друго няма смисъл,
на Слънцето едва ли съм потребен,
но за него ще продължа да пиша
върху листата нощем или денем.

Съдбата следвам безсловесно,
що е правда и лъжа разбрах,
в нейното начало и сега, в края,
що е истинска любов познах.
Остава ми днес малко време,
и как искам аз да разбера
защо, с какво не съм заслужил
поне една сърдечна ласка,
а свещ угаснала в калта.

Но ще продължа да обичам
нея аз на таз земя,
докато ми подарят целувка
не от Слънце, а от Смъртта.
 

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много хубаво
  • Благодаря! Паулина, навярно това за коментар е заради нписаното в профила ми. Аз наистина приемам за по-искрени мненията на непознати в сравнение на близките или колегите ми. Но нека да не чувствате за свое задължение да оставяте свой коментар. А дори познавам случай, когато под един разказ бе оставен коментар с похвално сравнение, който после бе изтрит от неговия автор след доброжелателни съвети към него от друг човек. Това е животът и сайтът е само едно от неговите огледала.
  • Ще напиша своя коментар, щом държите. Има оптимизъм в стихотворението, темата за времето е една от нишките, които трябва да следваме. Лично на мен ми хареса много! Кара ме да се замисля...
  • Много хубаво ...
  • Много ми хареса,но ме натъжи...!!!
Propuestas
: ??:??