ЧАСОВНИК НА СЪДБАТА

16 feb 2007, 5:43

Poesía

789 0 6

Напред! Назад!

Часът на битието!

Очаквах своето взривяване.

Над мен единствено небето

бе разстлало наметалото си звездно.

Усещах как ръката е махало,

отмерващо до крайност точно,

мечтите като полутон.

Звучеше погледа ми в две октави,

на всяка крачка: ”Дан-н-н! Тревога!”.

Ръката ми не се забави.

Тя плашеше смъртта

и дирижираше началото!

Аз своя път не спирам да вървя,

ритмувам си с махалото-ръка.

Напред! Назад!

Часът на битието!...

И се отминах - невзривен, но плах.

Усетих се във мен. Не се видях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2007-02-16T15:09:07+02:00

"Звучеше погледа ми в две октави,"
Взривяваш със стиховете си!
merigold (Мери)

2007-02-16T12:58:13+02:00

С този стих направо ме взриви!!Неизчерпаем си!Браво!

И се отминах - невзривен, но плах.
Усетих се във мен. Не се видях.
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-02-16T12:30:50+02:00

Много ми хареса!
Романтик (Христо Костов)

2007-02-16T10:13:01+02:00

Върви смело напред!!! Силен бъди!!!
Поздрави за чудесния стих, Вальо!!!
Етчи (Анета Саманлиева)

2007-02-16T09:54:48+02:00

Дълбочина на усещането и мига.
Замислящо.

Поздрав и усмивка.
насето_88 (Насето)

2007-02-16T08:07:31+02:00

Много ми хареса този стих!Поздрав!