limeruna (Йоана)
565 3355
24 mar 2021, 5:40

Часовник от ноти в сърцето 

  Poesía
391 4 6

 

Часовник от ноти в сърцето

 

Слънцето залязва

някъде пред нас.

Без да го погледнем 

имаме ли шанс

нощното си име 

пак да разчетем

в тази мелорима

виеща на глас.

 

Хора-идиоти

крачат по света.

Имат ли си мото

хвърлят вечността.

В сън я запокитват.

Хвърлят я в пръстта.

Тъпчат я с краката,

мачкат красота.

 

Нямат ли си някой,

стават грозен вик.

Слънчева полянка

влюбва всеки миг, 

хора го изпускат, 

падат като дъжд. 

Още на закуска 

губят своя лик.

 

Костите премръзват

някъде пред нас. 

Имаш ли си някой

в този късен час

всичко е красиво, 

пътят е велик.

Хора без огниво

мразят като тик. 

 

Хора-идиоти

чакат чудеса. 

Искат да работи, 

искат на часа

всичко да е мисъл, 

всичко да е сън. 

Нямат капка чувство, 

мислят все отвън. 

 

Хора-идиоти - 

мислят пак отвън. 

Вместо към живота

падат все в рова. 

Хора като ноти - 

да им се дивиш.

Търсят своя рота.

Мислиш ли ги, виж

 

колко са припряни, 

трупат вечнинки

сякаш идва зима,

трупат долчинки,

мънички парченца

псевдокрасота. 

Всеки миг е рана

черна в сутринта. 

 

Търсят си стрелкички, 

стрелят в полумрак

всичко що помръдва

в тъжното им "как". 

Хора като дъжд -

гледат теб, а пак

падат все надолу

вместо като рак

 

просто да потеглят

някъде назад,

в чувствата си бегли

да се разберат

с жаждата за всичко

и да не умрат

в течния си огън,

в жаждата за мат

 

в шах срещу сърцето.

Вместо сутринта

нещо да обичат

зъзнат в пролетта. 

Влюбен ли си сутрин, 

имаш и цветя. 

Имаш и портал 

син към вечността. 

 

Слънцето залязва

някъде пред нас.

Без да си го кажа

няма да съм аз: 

нощното си име, 

нощния си глас, 

нощното си време,

писани от нас. 

 

Всичко е красиво.

Имах пак късмет. 

Няма още вълци...

Няма розов лед. 

Няма пущинаци.

Няма плач, а сън

истински - от мед, 

и не съм отвън. 

 

Време е за блус.

Време е за шанс

всички да обичат

нещо в този танц.

Тик-так, тик-так, 

времето лети. 

Време на късмета, 

време да си ти... 

 

имаш си часовник.

В шепа зашепни

колко ме обичаш

и да полетим.

В джобчето сложи ме

и да завалим

с нотите в сърцето, 

с чудния им глас. 

 

Слънцето залязва

някъде пред нас.

Без да се погледнем

имаме ли шанс... 

Залезът изгрява...

Двама сме... сами... 

и ти и аз, и аз и ти... 

Без теб съм нищо...

 

 

 

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ясно е, че "идиоти" ми е препъни-камъчето тук, но пък като е гарга, да е рошава. Аз самата се чувствам идиот като забравям да забелязвам любовта около себе си. Както казва Lilia_Anna (Boyana), любовта наистина е навсякъде. В този контекст наистина е медицинско състояние да не я усетим - нещо е изтръгнато от нас. Но като непоправим оптимист вярвам, че всеки може да я възвърне у себе си при силно желание - както например човек може да откаже пушенето при достатъчно силна воля. Благодаря на всички ви за провокирана дискусия!
  • Не, няма гняв, а надежда...
  • Йоана, любов има навсякъде. Нали точно Нечия любов ни прави живи, дишащи, прегръщащи, целуващи, милостиви, даващи. Но след раждането ѝ, задържането на любовта в собственото ни сърце е трудността, разпознаването на любовта, защото само тя остава. Защото привидната влюбеност, често се превръща от инфантилност в желание за притежание, което задвижва противоположните чувства на ревност, ярост и дори омраза. Освен това има изначално наранени от детството си хора, психопати, на които им е жестоко прекършена способността за любов. Чарлз Буковски е типичен пример на човек, който осъзнава тази невъзможност в себе си. Мисля, че стихотворението ти е гневно, в чистото ти желание всички хора да умеят да обичат.
  • Преди някой да ми се е обидил, да спомена, че пиша за хората, които не са обикнали някой или нещо и затова са "идиоти". Нещо като обратното на мисълта, че влюбените са без мозък, оглупели от любов: аз давам противоположната теза - невлюбените са без мозък, оглупели от нелюбов. Единствената истинска мисъл може да произтече в съдружие с любовта. Но съм наясно, че пиша неясно, а не искам да обиждам никого, затова този път се принуждавам да се самообясня в нещо като самоанализ на текста. Благодаря ви много за тези прочити! Хвана ме страх някой да не ми се обиди. Аз обичам всички хора, не искам някой да се почувства засегнат. По-скоро исках да оставя сламка с този текст за някой случайно наминал давещ се невлюбен - да разбере, че любовта е достойното в живота, а не отричането ѝ. Защото всички сме виждали как смело отричат любовта с фрази като "оглупял от любов", "влюбен идиот", "няма любов" и т.н. Аз съм на противоположното мнение - без любов няма нищо, тя е съшиващата нишка на света.
  • Това е един стих изтекъл от теб като лава, Йоана. Стих записан на бегом. Затова е и така въздействащ. Той е много личен, но без да е целил това е в голяма степен общовалиден. Една равносметка за ужаса, който изпитва душата, обградена отвсякъде от "хора-идиоти". Те превръщат реалността в страховит наш преследвач, от който е много трудно да избягаме. Но винаги се намира Спасител. Не само когато вярваме в него, но дори и когато не вярваме. Защото Бог така е устроил нещата: "Слънчева полянка влюбва всеки миг" , "Имаш и портал син към вечността."

    Много, много ми хареса стиха ти. Истински е! Диша и те кара да дишаш, когато го четеш!
  • Чудесно заглавие, грабва! И много интересни попадения имаш в обрисуването на хората, с които си принудена да общуваш всекидневно:
    "Хора без огниво/мразят като тик", или " трупат вечнинки"(👏),
    или " в течния си огън, в жаждата за мат"!😃 Поздравявам те за оригиналния творческия поглед, но като цяло ми се вижда малко разтегнато и една концентрация на мисълта, според мен, би засилила още въздействието на написаното.
Propuestas
: ??:??