Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи.
Чаша уиски, цигара дими.
Виждам животът е с празни очи.
Вяло накуцва, но все пак върви.
Прашен прозорец зад него лъжи.
Сенки актьори, фалшиви игри.
Искам да стана, но някак боли.
Бяга разсъдъкът, тялото спи. ...