NoraG (Елеонора)
2 2
19 oct 2012, 13:36

Часовникът 

  Poesía » Otra
408 0 3

Тик-така на ръката ми безмълвно.

Вкопчва се във мен и ме контролира тайно.

Преобръща живота и съдбата

с една мъничка стрелкичка.

 

Когато го следя, времето ми се изменя,

когато бързам, той забързва с мен,

когато чакам, той отново се забавя с мен

и усилва напрежението във точния момент.

 

Ще спра да гледам във часовник,

ще живея, докато го мога,

ще следя потока, изливащ се от мен,

и той ще ми покаже кога часовникът е спрял.

 

© Елеонора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даниела го е казала много точно! Звучи ми като разказ, въпреки че обожавам белия стих. Поработи и ще се получи! Поздрав!
  • Да, мълчанието е по-страшно от укора! Имам слабост към класическата форма на стиха, въпреки че мога да оценя и белия стих, но в тези редове тук, прости ми, не усетих мелодията на хубавия ни език. Иначе идеята я има, но намери стиха, в който най-добре да я облечеш!
  • Моля пишете коментари или оценявайте. Много е важно за мен!
Propuestas
: ??:??