Ето, краят неизбежен връхлетя ме,

замина ти,

остави ме!

Не мога аз да те спра,

но и без тебе  ще умра!

Кажи ми как да те забравя?
Кажи ми как да те оставя?

Ти мина през моето сърце

и остави дирята дълбока...

По-безсилна не съм била,

кажи ми как да те спра?

Миг беше ти от живота ми,

миг, но най-красивият!

Част от моя дъх си ти,

но най-истински изживяният!

Частта от мен си ти,

която ме крепи.

А сега си отиваш ти!

Някой ден ще те забравя

и болката ще спре!

Но сега още искам те,

Обичам те!