26 ene 2016, 20:49  

Част от морските вълни 

  Poesía » De amor
585 0 2

Гледа в двете ми очи, тъй

сини ли? Зелени май.

А за устните ми каза,

че са малко късче рай.

 

За луничките ми каза

"златни пясъчни лъчи",

а сълзите ми нарече

"част от морските вълни".

 

За косата ми говори,

че е чисто кадифе,

често галеше я бавно

и със поглед замъглен.

 

За ума ми ти ми каза, 

че свободен е и жив

и щом с мене си, се чувстваш

някак цял и си щастлив.

 

И така пропадах лесно,

може би пък и летях,

към красивите ти думи,

дето всъщност бяха грях.

 

Беше грях, че лъга често,

а аз така и не разбрах - 

бях щастлива, но нечестно,

за секунди. Но пак бях.

 

 

© Ралица Костова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??