Ти си онази частичка от утрото,
която отваря очи преди мен.
И е сънено, толкова сънено…
в аромата на чаша кафе.
Мрака прогонваш мило и тихичко,
както луната от звездно небе.
И е близко, толкова близичко…
изгревът, в двете твои ръце.
В шепи носиш ми утрото светло,
а леглото ухае на нежност.
И е хубаво, толкова хубаво…
скрило в себе си ласките щедри. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse