Чат за измислен свят
- Здравей, как си?
- Здрасти, добре. А ти?
- Ми горе-долу.
На живота вечно плащам такси.
- Така е. „За да живееш – си плати.“
- Хах! На живота мотото е тъпо…
- Затова и плащаме тъй скъпо…
Щраках философски щуро
На мръсната си клавиатура.
Интересен чата се получи.
Как искам нещо не-виртуално да се случи…
Писна ми в компютър да живея.
Със него слушам музика и пея.
Със него на света се смея…
Докато не проумея,
Че света това съм аз
Тогаз…
И себе си със подигравки сея…
Погълната от Интернет-талаз.
И уча си на лаптопа
Гугъл вади от окопа.
И работата върша там
И приятелите ми са на килограм
А навън с обувки кат потропам
Осъзнавам, че съм айсберг -сам.
- Какво си правиш? – пита Фейса.
- Навън съм и пътувам с рейса.
- Защо си пак във Интернет?
- Получих пак известия пет.
- Защо не гледаш през прозорец…
Светът лети и бяга покрай теб
А ти – залепнала за тоя уеб…
Ще се сетиш ти, когато
Остарее ти душата от
Интриги – паяци на ято!
Когато
Външно си дете, а отвътре старец!
Виртуалното те състарява
Все длъжен с време те оставя
По добре да имаш бръчки
От лагер в планината
И събиране за огън пръчки…
Виртуалното те граби, граби!
Нервичките ти човърка с абонаменти саби!
Гризка времето ти като кукуруза
Мозъчето ти лишава от оригинална муза…
Независимост ли? Мани!
Медиите и интернет – най-големи са душмани!
- Уморена съм, недей…
Мрежата ми прави всичко лесно
Не ща да съм лакей
На бавния неинформиран свят…
- Чудесно!
А за къде все бързаш, не разбирам!
Най-пълноценно си почивам
Като от време на време спирам!
И тогава пък творя!
И почвам да се аз коря
Че мислех – с реалността се тровя!
А се оказа – с курсорът очите поря!
В Интернет съм никой с маска „Някой“
С ник-нейми съм различни. Чакай!
Защо са нужни маски, аватари
Аз съм аз! Майната им на клюкари!
- Уморена съм, недей…
Иди и чашка вино си налей…
Реалността е скъпа и военна…
- Грешиш… За мен е тя безценна
Войните хейтърите разни
Създават с коментари празни
Не искам вино, май ще спя.
- Е, браво, бе! Във 3 часа!
Противоречиш си ти сега
Рано лягаш – умори те реалността.
- О, не! Тя е красива, но не и лесна
Това, що с умората ме плесна
Е измисления свят
Живеещ в нея…
Разцъфващ като цвят
На плевел… Копнея
Не да се наспя телесно
Измисления свят го има вече
И честно…
Избирам сънищата пред компютър
И там съм всеки, и там измислям
Но ненужни са ми маски, както и рутер.
Там съм аз във всякви форми
В него уча и работя
Но не задачки тъй уморни
И няма стрес – да се ненужно потя…
Измислен свят си вече има
Но там не е неспирна зима
Сезони всякви, истинска почивка
А интернет е за канал на някоя мивка…
- Интересно как самият нет
Съвети праща във колет
Против себе си говори
Осъзна, че с реалността се не спори.
© Y. Panda Todos los derechos reservados