Чаят горчи, захарта му е малко,
сипвам още, но по-сладък не става.
То не стига, че той ми горчи,
ами и душата ми е празна.
Денят е прекрасен, такъв го обичам
с лек ветрец, за да издуха мрачните ми мисли.
Но чаят продължава да горчи, а и депресия ме мори.
И денят да е хубав, времето в теб като вали,
има ли значение дали пиеш сладък чай?