И сипа си поредната мастика,
небето горе нещо се смрачи.
Децата в махалата се развикаха.
А той и не разбра, че ще вали.
Стоеше сам-самичък до вратата -
децата му си бяха във чужбина,
до него кротко седна самотата.
(нима на празник ще да го подмине?!)
Разказа й за сочните череши,
за хубавите ябълки в градината.
За внуците преди години ги береше,
сега ядат банани във чужбина.
Яйцата му останаха небоядисани.
Домът му от прашасване му е обиден.
Самотата го изгледа слисана.
А той и не разбра, че е Великден.
© Теди Todos los derechos reservados