Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка.
Додея му зимата ледна.
Мечтата му птича, котакът обърка...
За пролет. Макар и последна.
Стоя зад завесата. Зрител объркан.
Нахрани се гладен. Без драма.
Живот. По презумпция толкова сбъркан,
че може и пролет да няма...