Черен смях

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
903 17320

25 may 2018, 22:39

Poesía

567 0 12

Някой ми ритна менчето,
пълно с илюзии бляскави.
Каза ми: от човечност е!
Скърцаше тонът му рязък.
Страх се надвеси над нищото.
Погледът търсеше същност.
Черният смях ме разнищи.
Беше и луд, и могъществен.
А суховеят в душата ми
върза забрадката траурна.
Палуба дните разклатиха,
плиснали своята аура. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черен смях

Искате да прочетете повече?

Propuestas