Черна душа – думи мръсни, малки деца, почти невръстни. Светли очи, така лъжливи, мигащи и диви, дяволски красиви.
Мрак и светлина редуват се със страха, мъртвешка тишина примамва и мен към смъртта. Дали ще се примиря, просто така, да изгоря в пепелта?! Или по чудо аз ще се спася...
Връхлита ме дима и смрадта на изгорена гора.
Отива си светлината, пропада в дупка черна душата, примирила се със съдбата. Изпада и надеждата свята. Сяра се пропива в земята.
Дървета нападали, черни – скриват лъчите последни.
Бягство, затвор, липса, лишение.
Чувам стъпки, започва гонение.
Пет крачки – падение, в още две търся решение.
Черна душа, думи мръсни, пада нощта, скъсват се връзки. Липсва тъга, само гробница една отваря своята врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse