Цветя положих на гроба ви
и шепа череши за „Бог да прости“.
С добро до един споменах ви
(няма да скрия) през го̀рки сълзи…
Често в съня ми сте гости,
а в спомена ми трайно сте живи.
Споделям в безсънните нощи
вълненията свои, и радост, и грижи.
И както ме научихте - обичам!
И търся смисъл, по-добър и нов.
Слова за благодарност изричам,
а в мислите си често търся Бог!
Обичаме ви. Липсвате ни днес
и всеки ден от земния живот.
Примигва пламъка от полъх свеж,
Изпращате ни, знам, любов.
……………………………………
Търпеливо свещите догарят,
житото на гърлото нагарча…
Тихо е, сякаш сме в Рая.
Усмихвам се, за да не заплача….
Нека нашите близки почиват в мир, любов и светлина!
© Даниела Виткова Todos los derechos reservados