ЧЕРНА КОТКА НА БЕЛИЯ СНЯГ
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек,
що не купиш в магазина четвърт шпек менте салам,
че от глад ще се спомина, пък и ти ще хапнеш, знам! –
отърчах – и купих в МОЛ-а кенче с бира и пастет,
и под старата топола хапнахме го – tête-à-tête! –
двамата сме си хитруши! – гушнал съм си го сега,
с котарачето ми Шуши мърдам бял мустак в снега,
в глутница от минувачи, всеки хлътнал в своя свят, ...