Ти спиш замлъкнало сърце,
мълчиш, а думите не идват.
Ни плач, ни смях и нито стон,
пресъхнало си като в пустиня.
Сълзи и спомени за дъжд,
не капват от очите сухи.
Аз моля се да рукне изведнъж,
ала ушите за молба са глухи.
И има само лека тишина
здрач пада в залез сгушен.
Бял лист без думичка една,
хронист е на живот опушен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse