Черна роза

Едно красиво цвете има в нейната душа,
Цвете нежно,като погледа на влюбена жена!
Красиво цвете е това,
Но както всички хубави неща,
Има и своята лоша страна.
Това е цвете с бодли,
Бодли,които забиват се в сърцето и,като стрели
И боли…нищо болката не ще намали
И жаждите не ще утоли!
Сега гори в нейното сърце спомена за момчето,
Което цветето от нейната душа плени
И с любовта си,махна всичките бодли.
Гори,защото захвърли той цветето на страна,
Загърби любовта и сега ранена и празна е нейната душа!
Седи в нощта,държейки в ръка роза някога червена,
Но след раздялата с онова момче,
Което душата и остави ранена
И страдащо нейното сърце погреба,
черна тя е вече и кръв от листата и тече!
Седи сама и гледа как с падащите листа,
На някогашната роза мечта,си отива любовта!
Избелява дори спомена,че боляло е някога сърцето,
За момчето,за което плака тя в нощта,защото той не разбра
или не можа да допусне любовта в своята душа!
Ето пада и последната сълза,
Заедно с последните листа на черната роза!
Заболява за миг сърцето,
Защото отива си любовта към момчето,което не я разбра!
Ето,на,щастлива е до скоро леещата сълзи жена,
Има радост в сърцето,а болката отлетя при момчето!
И сега го боли,както,когато той я нарани,
И цветето от душата й плени!
Но той мълчи,защото знае,че сгреши и нея нарани!
Сега в сърцето му гори спомена за розата,която той уби,
А момичето с такава любов му подари!!!

24.03.04г