Не стой на прага. Отвори вратата.Ела седни. Ще пием по едно.Обичахме се все пак. За отплатаще те почерпя с моето винО. Вечеря ще ти сложа. Похапни си.Не си ли гладен? Пийни поне винО.Горчи ли ти? Да, зная. Но винОтое истинско, когато ни горчи. Ела, стопли се. Топло е в дома ми.Камината без тебе пак гори.Студът отвътре двамата скова ни,седни да се постоплиш. Не плачи!... Обичахме се все пак. Любовта нибе чиста като изворна вода.Една прашинка в нея се удави,така остана черната следа!