Как може да си толкова отчаян?
Какво говориш, даваш ли си сметка?
Душата ти - във вид окаян,
а разумът - затворен в клетка.
Какво си мислиш, че постигаш -
освен да кажат, че си луд?!
Уста отваряш и не мислиш,
а викаш, за да бъдеш чут.
Виж, по-добре се спри, защото,
от грозни думи, грозен ставаш ти!
Не си ли чувал, че от злото,
черни са човешките души?!