23 oct 2008, 17:55

Черните ангели 

  Poesía » Civil
871 0 3

Този преходен рай води към ада,

където плачат зловещо черните ангели,

подкупва душата уязвима и млада,

а мрачната участ всички са знаели!

 

От ужас, самотност, дори отегчение

в краткия полет нежно потъва.

За още забрава трепти с умиление:

изходът лесен всяка воля прегъва.

 

Пак чувства се страст и горещо вълнение,

всичко върти се без смисъл и страх;

невинно започва с доро намерение

и бавно привикваш с вълшебния прах!

 

Летиш и крилете ти днес ти помагат,

с тях бягаш от днешния тежък проблем.

Семейство, приятели... всички предаваш,

забравяш, че искаше бъдеще с мен!

 

И сме лошите, скучните; неизгодни, далечни:

вече имаш си истина - пристан за теб.

Ти ни гледаш с очи почти нечовечни,

бягаш сляпо към този изход нелеп!

 

Аз не мога, приятелю, за теб да направя

нов свят без страдание - вечно боли,

но има ли начин аз да те избавя,

да спра гибелта ти и твойте сълзи?!

 

Или с черните ангели ти ще отлитнеш

за последната доза по-силна от другите?

На зов от смъртта без жал ще откликнеш?!

Избавлението вчерашно - днеска погуби те!

© Ива Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наистина е един от най-силните ти стихове,ужасно много ми харесва!
  • безспорно един от най-силните ти стихове...в който изказваш и заявяваш личното си мнение и болката от погубващите се млади души, докоснали се до рая и ада едновременно...поздравявам те и силно те прегръщам!
  • Mного ми хареса стиха ти. Поздрави!
Propuestas
: ??:??