Черните цветя

23 feb 2008, 8:07

Poesía » De amor

685 0 2

В тайната градина

на безкрайната лъжа,

лежа оплетена в цветя -

черни и красиви

като твоята душа,

измамни и коварни...

Не искам вън от тяхната прегръдка,

не искам никога да ме напускаш.

В тайната градина аз само искам

към черните цветя да се притискам,

ръцете твои - безпощадни тръни - в мене бавничко се впиват,

роня тихо сълза подир сълза,

превръщайки се те в бисерна роса.

Усещам, че съм жива аз,

дори попаднала под твойта власт...

И ето, идва утрото проклето да ме отведе,

събуждам се..."Слънце, пак всичко ми отне!"

Защо не излъга твоята сестра - нощта,

исках още минута сред Черните цветя.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Unforgiven (Георги Стоянов)

2008-05-08T21:45:12+03:00

"Слънце, пак всичко ми отне!" много точно казано, продължавай все така.Поклон!
lips_of_angels (Ем)

2008-02-23T08:09:43+02:00

Прекрасен стих!Много ми хареса!Поздрав!