Черно

25 may 2007, 7:36

Poesía

696 0 0

Сенки, жадни за покой.
Сенки, лутащи се в празнота безброй.
Ела, денят е мрачен и студен -
нека мислите ти водят все към мен.
Викнала бих насън,
търсейки те из света навън.
но знам - ще си заминеш ти,
потънал в куп от своите лъжи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черно

Искате да прочетете повече?

Propuestas