Черно-розов стих.

3 jun 2020, 6:41

Poesía » Verso libre

1481 4 0

Не давай да ме посещава Самотата,
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.

Нека черните ми мисли порозовеят,
нека вместо въглени станат на цветя.
Ветрове от спомени в главата ми вилнеят
и остават с мен за през нощта.

И нека вместо стихове, съдбата си да пиша
и да я напиша с яркорозов цвят.
Ще мога ли тъгата да отпиша
от този сиво-черен мъчен свят?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.