Не давай да ме посещава Самотата,
залости врата и я прогони.
Аз за нея време нямам,
ала за теб ще имам винаги.
Нека черните ми мисли порозовеят,
нека вместо въглени станат на цветя.
Ветрове от спомени в главата ми вилнеят
и остават с мен за през нощта.
И нека вместо стихове, съдбата си да пиша
и да я напиша с яркорозов цвят.
Ще мога ли тъгата да отпиша
от този сиво-черен мъчен свят?