21 jul 2009, 8:13

Червените макове 

  Poesía
833 0 2
И все пак...
Вечността е във пурпура
на безчетните макове,
приели силата от земята,
в която милиарди заровени,
тленни мечтатели гният...
Днес ни има,
а утре, оплакани,
пак там... там ще се скрием,
и какво, че горко сме плакали
за копнежи несбъднати,
мечти пропилени, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??