червеният конец

10 nov 2008, 15:43

Poesía

2059 0 13

като из пътеки горски
се провирам през мълвата
ора със бръчките си
чернозема
небето е като стена
когато го погледна
а облаците са зловещи
удари в корема
с пулсиращо достойнство
честността ме осенява
огрява ирисите ми
като житейски ореол ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

червеният конец

Искате да прочетете повече?

Propuestas