5 dic 2009, 0:53

Червено и детелина 

  Poesía » De amor
844 0 1

Тишина. И въздишка,

отронена като ябълков цвят.

Самота. И предчувствие за неутолима страст...

За теб откъснах четирилистна детелина

и знам - намерих вечната любов!

Къде си ти?

Душата ми е чисто огледало,

в което се оглеждаш ти.

И, взела кръста си, ще тръгна боса

към любовта, от която

                                        винаги боли!

© Леа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "И,взела кръста си,ще тръгна боса
    към любовта,от която
    винаги боли!"
    Супер силни стихове..Поздрави.. (6 от мен)
Propuestas
: ??:??