ЧЕРВЕНО ВИНО СНОЩИ ПИХ

Червено вино снощи пих

на пейка сред площада.

И вятър галеше ме – тих! –

с къдриците на Влада.

Нали бедняк съм изнурен,

заспал под листопада,

дано осъмна някой ден

в прегръдките на Влада.

Царе, делете си света! –

от Варна – до Невада!

На мен ми дайте хубостта

и кротостта на Влада.

Не ща да гледам във зори

и Атина Палада! –

по устните ми щом гори

целувката на Влада.

Върви си, мрак! – и светлина

да плисне – даже в Ада.

при мен ще слезе не Жена! –

а Бог ще води Влада.

И в нощ – катранено добра,

по-тъмна и от Ада,

ще пиша с ангелски пера

за нея – стих за Влада!

Министри, депутати спят

и ври под тях площада!

По дяволите да вървят,

а аз – при мойта Влада.

От никой чародей не ща

ни прошка, ни награда!

ще му поискам три неща –

и първото е – Влада!

Да ме прощава Робърт Бърнс –

и нека да не страда!

Това бе просто моят сън с

момичето ми – Влада!