Червеното... сякаш невидимо...

А огънят - сякаш изтлял...

Щастие - отдавна прокудено...

Мечтите - стават на кал.

Червеното... болка премрежена.

А лятото - пореден плач.

Сълзи на душа изнежена,

умираща... Поглъща я здрач.

Червеното... сърцето е влюбено...

А слънцето така ще ревнува...

Сърцето остава изгубено.

Животът без него не струва.

Червеното... тупти и проклина...

Горещото слунце е мудно.

Щом вече пристига и зима,

обичам го... но ще си тръгна.