Яхай коня си, брате Димитре,
и поемай към белите преспи.
Твоят поглед е чист и светъл,
твоят поглед е честен.
Развърти ямурлука снежен,
вече времето ти настъпи.
На стряхата змеят да се пореже,
че легендите са ни скъпи.
Твоят поход от днес започва.
Зимата ти е сестрица.
Вино в кани да си наточим,
да сипем месо в паница.
Ти водач си, ти си Светия.
Ти си ни пример за сила.
Ти си наш, да се плашат ония,
що нямат твойта закрила.
Нека името ти пребъде,
поклон до земи ти правя.
Бялото - сивото да пропъди.
Димитър е не име, а знаме.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
Ще го запомня и ще го повтарям!
С уважение
ПОЗДРАВЛЕНИЯ