По близо днес съм до Париж.
Далече е България в момента.
Но този ден не съм забравил. Виж,
не съм забравил топли комплименти.
На този ден си се родила. Да!
Клепачи детски почнали да мигат...
Сега си просто моята жена
и стиховете, за книга даже стигат.
Традицията няма да руша.
Пореден стих на тази твоя дата.
Едно дете е общата следа,
която ни осмисля светлината.
Здрава и усмихната бъди.
Бъди щастлива в идните години.
Сбъдвай всички истински мечти
и трупай нови. Да не ти се свиди.
Честит да е рожденният ти ден!
Издухай тези няколко свещички!
Защо такъв живот е отреден,
заедно да бъдеме самички?...
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados