И впрягаш в свойта нарта* пак,
дванадесет елена уморени,
а Новата потропва с крак,
с очи от фойерверки заслепени.
Пристъпва бавно твоят впряг,
и нартата препълнена прелива.
Каквото взе, поглъща мрак,
каквото даде, хич не ни отива.
Мечта прелита всеки праг,
че новото все лъскаво изглежда.
Дано ни носи Новата все пак,
по зрънце обич, здраве и надежда!