30 ago 2011, 20:33

Четири очи 

  Poesía
675 1 4

ЧЕТИРИ ОЧИ

        

 

 

Животът ми е черно бяла приказка.

Без щастие и без красив финал.

На самота и болка съм орисана,

да страдам и да тъна в черна кал.

 

 

Сама се боря със живота си.

Той гони ме – аз бягам, без да спра.

Опитвам се да бягам от съдбата си,

а  вечер пак заспивам в самота.

 

 

Останаха ми четири очи,

които сутрин гледат ме невинно –

това са две деца, които ги боли,

че татко им си тръгна мълчаливо.

 

 

И празнота обзема моето сърце.

Протягам длани аз да ги прегърна

и те се вкопчват в моите ръце,

закрила търсят, но аз не мога да го върна.

© Деница Пенкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??