Чезне хубавият ден,
ще има много скръб.
Вместо да си щастлив и успокоен,
нявга достигаш критичния ръб.
За какво ли изобщо живеем,
като някой ден не ще ни има?
Да сме вечно живи не умеем,
Бог и нашия живот ще взима.
Истината, уви, е жестока,
тежък е нашият дял
и ще плащаме цена висока,
когато пътят ни ще бъде спрял.