ЧИК-ЧИ-РИК!
... какво да си поискам от света, освен да ме опази Бог за утре –
и стихчето си пак да ви чета във windows-а на вашите компютри,
да ви налея чаша топъл чай – от мащерка, от лайкучка и риган,
и да река на всекиго: – Сполай! – че негов бях във сетната си книга,
тъй скромно през годините живях, че как, се чудя, оцелях до днеска? –
разказах се на стих в сълза и смях, а по-нататък всичко се оплеска!
В несръчните си рими – неглиже, в любовите си често сам-самичък –
бях никой сред безмълвните мъже, изпял ви две-три песни светъл птичък.
Поетите наистина сме луди! – до болка, ужас, лудост, стон и вик.
И – ако Господ утре ме събуди, и аз ще ви събудя с: – Чик-чи-рик!
18 март 2025 г. ...