Размеси, разбъркай, разтвори
и после...
всичко пак объркай!
Ей, фиу-у... у. Ей!
Нищо ти не ще постигнеш,
пак не ще се спреш;
щото си е до кипеж.
Вътрешен и силен,
идеален и голям.
Нищо, все си е потребно
да си даваш малко
и да видиш всичко -
отвисоко или пък отдолу.
И в това е чудната игра:
- Човек да си е живо-здрав
и весел и добре!
*
Сънчо восъчни, копривени
листа сънува
и играе Пипи с кървав нож.
Добрата фея се събужда
и излива синьо-пепеляв сироп
в гърлото на спящата
принцеса.
Принцът, който първи я целуне,
в миг във жаба се превръща,
А пък Мефистофел
щом се спомене – бълват
бял трендафил – жертвите!
Рой призрачни видения
се заливат в смях
- у дявола ли чиракува
простият човек?
У дявола ли проси
сладостта на суетата
и променливата веселост
на празнотата?!
*
Рязвай, кълцай, кокали троши!
Де си мое чудно провидение,
избавило ме от порок.
Нито в караницата на пътя,
нито в стиснатата длан.
Просто си размесвай
другото
- в това,
и онуй
- във онова!
Има си последици и туй.
Раз и два, и три.
*
Разнеси попара всекиму
и всичко.
Раздай от таз отвара
и на тях.
Стой си мирно,
пък че наблюдавай!
Малък и побъркан рай.
Дяволът ръка протяга
- и любовта изневерява;
пъхва нокът под носа
- писва паднал под колата;
кихва злобно посивял
- идва твоят хубав край!
Две години учи занаят,
после цял живот слугува
и събира дяволската
смрад...
1982 г.
© Валери Качов Todos los derechos reservados